Разпускам коси, за да съм себе си

Някой ми каза, че миришат на магия. Миришат ми на мен... дори е малко скучно. А колко многослойни са те.
Виж например тези два бели косъма са подарък от първата любов. Да ги изтръгна ли? Ще порастнат ли отново? Май ми отиват старите притеснения, а и винаги си ги крия дълбоко. Никой няма да ознае за тази изгубената част, сиво-безцветната. Само аз си знам обичах те повече   от себе си дори.
А тези непокорни къси кичури отпред са онези, които загубих в хаоса. Приятелите, които винаги са близо (та дори и понякога не на място).
Кестеняво слънчевата коса най-отгоре ми напомня на дните. Кристално слънчевите, онези, прекарани с хората, които ми се иска да обичам повече. Летните, безгричните хора, които липсват със смеха си. Именно те изсветляват деня ми.
И ето те теб - заплетения кичур в края. Прокарвам пръст, за да те вкарам в приличен вид. Безполезно е. Така ще стоя винаги заплетена в теб... но поне ще зная, че си близо.

I hate you

And I want to hate you.

I want my heart not to go wild upon the hearing of your name.

I don’t want to feel the burn of every unnoticed touch you give me.

I want to look in your eyes for long, stretching moments without the tension in my lung struggling, struggling for the scent of your love.

I want not to feel your presence like blue flame that bright and that cold…

But I also want to be the presence in your thoughts late at night and every morning.

I want my fingers in the perfect void between yours.

I want the warmth of of your breath in my ear… I want you so bad sometimes I feel like hating you...