Днес тактика на всеки е да ме пита как съм... По дяволите, по-добре от миналата година. Много по-добре. Не че не искам да чуя гласа ти или да ти направя торта... напротив, напротив. Но няма. Запълвам последните минути от днес с писане на най-тъжно не-получената картичка за рожден ден. Не заслжаваш да помня името ти дори, какво остава да запомня рождения ти ден (гласа, усмивката, мириса), но помня. Помня всяка подробност.
Опитвам се да ти направя най-добрия подарък. Този, който ти сам ми направи, за рождения ми ден- да забравя. Това ми каза като сама ти се обадих на рождения си ден, че си забравил. Не зная как успяваш да забравиш важните неща... старая се много, задрасквам те по няколко пъти на ден, но не успявам да те изтрия. Ти упорито си зацапал всяко кътче на душата ми.
Честит рожден ден, любов. Бъди свободен.. нали за това все мечатеш. Усети лекотата на това да не принадлежиш към нищо и никого, усети самотата която идва със свободата.
Обичам те,
Т.
