An Abundance of Katherines

Джон Грийн е един от любимите ми автори. А „Катерините“ беше последният негов роман, които „запазвах“ за по-късно прочитане.  И въпреки, че повечето коментари, който прочетох я представяха като най-слабата му книга, аз далеч не смятам така. Заобичах Колин точно толкова, колкото заобичах Естър („Вината в нашите звезди“ – Джон Грийн).

Колин в случая е главния герой. Той е дете-чудо, експерт в анаграмите и „зарязван“ 19 пъти от Катрин. Романът започва с Колин след като е изоставен от Катрин номер 19. Запознаваме се и с най-добрият му (и единствен) приятел- Хасан, който е любимия ми герой в цялата книга. И с цел оправят разбитото сърце на Колин, те тръгват на пътешествие, което ги отвежда до Гътшот,Тенеси. Там освен, че посещават гроба на Ерцхерцога на Австрия Франц Фердинант, те се запознават с Линдзи Лий Уелс. В началото тя изгежда изключително повърхностна – тя е красива, чете списания за известни личности и е приятелка на типичния американски футболист. Най-хубавата част от романите на Джон Грийн са героите. Всеки лесно може да се отъждестви с тях, а те рядко биват статични и непроменливи през целия роман. Линдзи успява да разкрие истинската си същност въпреки стараха си от нараняване. Колин намира своя „Еврика момент“, а Хасан става по-активен в живота си.

Книгата далеч не е толкова едноизмерна, колкото обещава да е в началото. Тя разказва за „аутсайдерите“, за децата, натоварени от рано със задължението да са специални, за това, че света не приема различните, за историите – интересни или не, който свързват хората.

С безкрайните си референции, и изключително много хумор, „Катерините“ е идеален за моментите, който искате леко четиво. За тези, който искат нещо малко по-емоционално, препоръчвам „Хатиени градове“(Paper Towns) или „В търсене на Аляска“(Looking for Alaska) от същия автор. 

Плажът – Алекс Гарланд

The Beach – Alex Garland

Първа книга за новата година. Наистина започнах да я чета на 01.01. Естесвено е и Най-странната книга, която можеш да четеш през зимата  под завивките, докато каурифера се опитва с последни сили да промени нещо в температурата. А и корицата просто ми "говореше". 

Започнах я защото ми се искаше приключение, исках да си мисля за топло и за плаж и за всички хубави моменти през лятото.  Оказа се, че се влюбих в нея, в идеята за Тайланд, за плажа, за „пътуването“.

„Плажът“ ни запознава с Ричард – Англичанин, пристрастен към приключенията. Всъщност нищо не знаем за историята му как и защо се оказва в Тайланд, той просто е. Без планове, без резервации, хотели, туристически дестинации. През цялата книга много малко се споменава за живота му в къщи – да той има родители, които обича и му липсват, първото си пътуване поема, задради разбито сърце, но нищо повече. Историята му започва от този момент. Започва с Дафи, една карта, и запознанството с Франсоаз и Етиен.

Дафи е добрият дух. Той дава картата на Ричард, след което се самоубива. От тук нататък, той се превръща в постоянен компаньон на Ричард. Той е в халюционациите му, в теориите му за острова и може би щеше да е бъдещето на Ричард.

Спътниците на Ричард са Франсоаз (красива и леко опасна) и Етиен (предпазлив, но очевидно умен).  Естествено има го любовния триъгълник, но той не е отявлен. Франсоаз е толкова красива, че хората спират по средата на разговора си, за да я наблюдават, но за Ричард тя е невъзможна. Той вярва в „правилните неща“. За това ми е доста близък като харатер. Действията му се изграждат на идеята, че постъпва правилно и това се вижда на няколко места в книгата. Той дества както смята, че е правилно. Споделя карта за „Рая“ с хора, който харесва. Точно това довежда и до падението на цялото утопично плажно общество.

Когато героите намират плажа, те намират своята мечта.  На него има много герой и Алекс Гарланд е успял да даде на всеки индивидуалност, всеки има силни и слаби черти.  Там е идеалната утопя от хора, които желаят едно и също нещо. Раят е точно както всеки си го представя – плаж, чиства вода, хора, който се дъражт еди за друг. Този ред обаче не може да бъде задържан дълго поради самата природа на човек. Книгата става малко по-тъмна, по-тежка за четене. За разлика от началото, когато Ричард, Етиен и Франсоаз правят съзтезание по плуване, тук те не са единни. Те стават непознати в опита си да запазят идеята, че перфектният свят съществува. Накрая Ричард отново проявява най-силната си черта в характера-той действа. Действа според вътрешния си компас за справедливост. 

Любими думички: 

"I choose this moment because it was the last time I could pinpoint and think: That was being me"

 "I had ambiguous feelings about the difference е between tourists and travellers" 

"On that trip I learnt something very important. Escape through travel - works. Almost from the moment I boarded my flight, life in England became meaningless. Seat-belt signs lit up, problems switched off. Broken armrests took precedence over broken hearts. By the time the plane was airborne I'd forgotten England even existed"