The Beach – Alex Garland
Първа книга за
новата година. Наистина започнах да я чета на 01.01. Естесвено е и Най-странната
книга, която можеш да четеш през зимата
под завивките, докато каурифера се опитва с последни сили да промени
нещо в температурата. А и корицата просто ми "говореше".
Започнах я защото
ми се искаше приключение, исках да си мисля за топло и за плаж и за всички
хубави моменти през лятото. Оказа се, че се влюбих в нея, в идеята за Тайланд, за плажа, за „пътуването“.
„Плажът“ ни
запознава с Ричард – Англичанин, пристрастен към приключенията. Всъщност нищо не
знаем за историята му как и защо се оказва в Тайланд, той просто е. Без
планове, без резервации, хотели, туристически дестинации. През цялата книга
много малко се споменава за живота му в къщи – да той има родители, които
обича и му липсват, първото си пътуване поема, задради разбито сърце, но нищо
повече. Историята му започва от този момент. Започва с Дафи, една карта, и
запознанството с Франсоаз и Етиен.
Дафи е добрият
дух. Той дава картата на Ричард, след което се самоубива. От тук нататък, той
се превръща в постоянен компаньон на Ричард. Той е в халюционациите му, в
теориите му за острова и може би щеше да е бъдещето на Ричард.
Спътниците на
Ричард са Франсоаз (красива и леко опасна) и Етиен (предпазлив, но очевидно
умен). Естествено има го любовния
триъгълник, но той не е отявлен. Франсоаз е толкова красива, че хората спират
по средата на разговора си, за да я наблюдават, но за Ричард тя е невъзможна.
Той вярва в „правилните неща“. За това ми е доста близък като харатер. Действията
му се изграждат на идеята, че постъпва правилно и това се вижда на няколко
места в книгата. Той дества както смята, че е правилно. Споделя карта за „Рая“
с хора, който харесва. Точно това довежда и до падението на цялото утопично
плажно общество.
Когато героите
намират плажа, те намират своята мечта. На
него има много герой и Алекс Гарланд е успял да даде на всеки индивидуалност,
всеки има силни и слаби черти. Там е
идеалната утопя от хора, които желаят едно и също нещо. Раят е точно както всеки
си го представя – плаж, чиства вода, хора, който се дъражт еди за друг. Този
ред обаче не може да бъде задържан дълго поради самата природа на човек. Книгата
става малко по-тъмна, по-тежка за четене. За разлика от началото, когато
Ричард, Етиен и Франсоаз правят съзтезание по плуване, тук те не са единни. Те
стават непознати в опита си да запазят идеята, че перфектният свят съществува. Накрая
Ричард отново проявява най-силната си черта в характера-той действа. Действа
според вътрешния си компас за справедливост.
Любими думички:
"I choose this moment because it was the last time I could pinpoint and think: That was being me"
"I had ambiguous feelings about the difference е between tourists and travellers"
"On that trip I learnt something very important. Escape through travel - works. Almost from the moment I boarded my flight, life in England became meaningless. Seat-belt signs lit up, problems switched off. Broken armrests took precedence over broken hearts. By the time the plane was airborne I'd forgotten England even existed"
Няма коментари:
Публикуване на коментар