An Abundance of Katherines

Джон Грийн е един от любимите ми автори. А „Катерините“ беше последният негов роман, които „запазвах“ за по-късно прочитане.  И въпреки, че повечето коментари, който прочетох я представяха като най-слабата му книга, аз далеч не смятам така. Заобичах Колин точно толкова, колкото заобичах Естър („Вината в нашите звезди“ – Джон Грийн).

Колин в случая е главния герой. Той е дете-чудо, експерт в анаграмите и „зарязван“ 19 пъти от Катрин. Романът започва с Колин след като е изоставен от Катрин номер 19. Запознаваме се и с най-добрият му (и единствен) приятел- Хасан, който е любимия ми герой в цялата книга. И с цел оправят разбитото сърце на Колин, те тръгват на пътешествие, което ги отвежда до Гътшот,Тенеси. Там освен, че посещават гроба на Ерцхерцога на Австрия Франц Фердинант, те се запознават с Линдзи Лий Уелс. В началото тя изгежда изключително повърхностна – тя е красива, чете списания за известни личности и е приятелка на типичния американски футболист. Най-хубавата част от романите на Джон Грийн са героите. Всеки лесно може да се отъждестви с тях, а те рядко биват статични и непроменливи през целия роман. Линдзи успява да разкрие истинската си същност въпреки стараха си от нараняване. Колин намира своя „Еврика момент“, а Хасан става по-активен в живота си.

Книгата далеч не е толкова едноизмерна, колкото обещава да е в началото. Тя разказва за „аутсайдерите“, за децата, натоварени от рано със задължението да са специални, за това, че света не приема различните, за историите – интересни или не, който свързват хората.

С безкрайните си референции, и изключително много хумор, „Катерините“ е идеален за моментите, който искате леко четиво. За тези, който искат нещо малко по-емоционално, препоръчвам „Хатиени градове“(Paper Towns) или „В търсене на Аляска“(Looking for Alaska) от същия автор.