Сбогом

Отиде си...
Не зная в кой момент, но със сигурност вече те няма. Усещам атмосферата си различна. Как сякаш изведнъж всичкия въздух беше засмукан и останах в безвремето със себе си сама. Знам го с такава сигурност сякаш съм видяла как провлачваш крака, куфар в едната ръка и поглед напред. Не се замисляш и за миг... не се обръщаш да си припомниш хубавите моменти(не си от хората, които изобщо се обръщат). Отиваш си, а сякаш отдавна те е нямало. Не се замисляш за мен (това всъщност ме тормози). Окончателно, всичко е прекалено окончателно. Не успях да ти кажа чао или сбогом. Своето сбогуване казахме отдавна, а все висят нишки на недовършеност. Затова пиша, за да се чувствам завършена, а ти може и да не четеш...

Сбогом, Т... Имах да ти кажа толкова неща, но така и не посмях да ти се обадя.. В главата ми се превъртат всички "обичам те", всички "мразя те", които не си чул. И макар думите вече не означават нищо между нас имам нужда да го знаеш. Дано изкараш най-хубавата година от живота си и да намериш частта от себе си, която търсиш от толкова време. Не обещавам да те чакам... дори обещавам да не те чакам, но ако някой ден се срещем, ако някой ден видя усмивката ти, разбивала сърцето ми толкова пъти, или чуя гласа ти отново, ще си спомня само за цялата любов, която изпитвам, а не за болките, които ми причини. Мечтая за ден, в който те видя и ти се хвърля на врата както едно време... може и никога да не се случи... аз просто мечтая.

Обичам те, Т