29 октомври 2011 г.

Five people you meet in heaven


“Five people you meet in heaven” - Mitch Albom или книгата, която прочетох за 1 ден. Вярно е, че беше ден за дълго пътуване към дома, а и книгата не е внушителна по размер, но си е нещо като рекорд за мен не помня кога за последно прочетох книга за един ден. По-скоро ми се стори един дъх.

Идеята е проста историите ни се покриват. Няма самостоятелна история всичко е преплетено в много сложно равновесие. Животът е просто множество променливи от хората, които срещаш. Дори и ти си променлива за всички останали (сякаш не ми бяха достатъчни досегашните „ако”-та в живота).

Еди е обикновен човек, неосъществил всичките си мечти, застинал в коловоз в живота си (коловозът оставен от баща му) умира на 83. Така започва книгата с „the end. А заглавието предполага, че Еди отива на небето, където среща 5мата, човека изиграли най-голяма роля в живота му и всеки от тях има да го научи по един урок. Идеята е, че истинският рай е възможността да намериш смисъл на живота си чрез тази ретроспекция, която 5те човека ти дават. Аз не съм готова да чакам докато умра, за да мога да разбера напълно тези тренировки „събуждане, закуска, бъразне, вечеря, сън”. Не съм готова дори да се замися кои биха били моите 5 човека... (колко от тях ще познавам, колко от тях за променили живота ми към по-добро и колко от тях към по-лошо). Отказвам да чакам отговорите, които днес ме интересуват за един евентуален рай (а и нека не се заблуждаваме не съм от най-върлите подръжнци на идеята, че има рай), отказвам да мисля, че живота ми е безсмислен и не съм постигнала нищо смислено. Отказвам категорично! Ще живея на пълни обороти, ще действам повече и просто ей така ще срещам нови хора, ще виждам нови места и ще правя неимоверно количество размазани фотографии като доказателство за мен самата... А хората, изиграли най-важна роля в моя живот, предполагам са тези, които не намериха сили да ме обичат, колкото аз обичам тях.... него, добре де „него”. И сякаш мисля, че приближавам момента, в които мога да чуя истината... и в които той самият може да я чуе от мен... само да формирам точните въпроси.
Нямам търпение да прочета “Tuesdays with Morrie”отново на Mitch Albom и всичко, което библиотеката може да предложи на същия автор, защото отново имаше думи-съкровища, които отделих за препрочитане. Ето и някой от любимите ми:  


All endings are also beginnings. We just don't know it at the time




The only time we waste is the time we spend thinking we're alone.




Lost love is still love. It takes a different form, that's all. You can't see their smile or bring them food or tousle their hair or move them around a dance floor. But when those senses weaken another heightens. Memory. Memory becomes your partner. You nurture it. You hold it. You dance with it.                                                                       



Няма коментари: