Записвам накъсаните си мисли в доста накъсана вече тетрадка... понякога са истории, понякога просто дума, повтаряща се в ума ми. Няма точно описание това са просто нещата, които чувствам... понякога (а понякога отказвам да чувствам категорично!)
11 октомври 2011 г.
16.06.2011
загубих смисъла на всичко
няма никой... никой и е празно и не съм си самодостатъчна
знам, че трябва, но не е така
кой си е самодосттаъчен?
няма да го направиш по-добре
няма как
няма никакви думи, който да го заглушат
няма алкохол, който да го спре...
има само човек, който може да запълни ей тая празнина... а той не иска
просто не иска.. не ме обича нищо по-сложно, нищо по-просто от това
не е история
не е драма...изречение
лесно
не ме обича точка.
Споделени мисли...И до днес е така. И днес имаш власт, и днес се отричаш от нея
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар