Виж например тези два бели косъма са подарък от първата любов. Да ги изтръгна ли? Ще порастнат ли отново? Май ми отиват старите притеснения, а и винаги си ги крия дълбоко. Никой няма да ознае за тази изгубената част, сиво-безцветната. Само аз си знам обичах те повече от себе си дори.
А тези непокорни къси кичури отпред са онези, които загубих в хаоса. Приятелите, които винаги са близо (та дори и понякога не на място).
Кестеняво слънчевата коса най-отгоре ми напомня на дните. Кристално слънчевите, онези, прекарани с хората, които ми се иска да обичам повече. Летните, безгричните хора, които липсват със смеха си. Именно те изсветляват деня ми.
И ето те теб - заплетения кичур в края. Прокарвам пръст, за да те вкарам в приличен вид. Безполезно е. Така ще стоя винаги заплетена в теб... но поне ще зная, че си близо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар