Защото те видях

Боли от недокосванията. 

              недоизказванията.

Боли от самото ти присъствие дори.

И от погледа ти хищно разхождащ се по остатъците от другите мъже /тези след теб-безименните/.

Недоизкрещяни думи

                            истини

от това съм съставена. 

Тръгвай си бързо... вдигна ли очи ще видиш цялата болка на света /това, което ти никога не почувства/.

Тръгвай си бързо... тук нищо не остави. Тръгни си преди кристалното ми аз да се пречупи на сълзи и спомени за нас. 

Разпускам коси, за да съм себе си

Някой ми каза, че миришат на магия. Миришат ми на мен... дори е малко скучно. А колко многослойни са те.
Виж например тези два бели косъма са подарък от първата любов. Да ги изтръгна ли? Ще порастнат ли отново? Май ми отиват старите притеснения, а и винаги си ги крия дълбоко. Никой няма да ознае за тази изгубената част, сиво-безцветната. Само аз си знам обичах те повече   от себе си дори.
А тези непокорни къси кичури отпред са онези, които загубих в хаоса. Приятелите, които винаги са близо (та дори и понякога не на място).
Кестеняво слънчевата коса най-отгоре ми напомня на дните. Кристално слънчевите, онези, прекарани с хората, които ми се иска да обичам повече. Летните, безгричните хора, които липсват със смеха си. Именно те изсветляват деня ми.
И ето те теб - заплетения кичур в края. Прокарвам пръст, за да те вкарам в приличен вид. Безполезно е. Така ще стоя винаги заплетена в теб... но поне ще зная, че си близо.

Своя

Мога да съм на всекиго по малко... и все така истинска да съм.. на всекиго по малко. Той ще получи усмивката, а друг целувката... прегръдката ми ще бъде за трети. И любовта някой ден ще дам на някой, който не я е пожелал. Както ти не я пожела. Но никой вече няма да ме има цялата душа и тяло (приятелство и любов) както ти някога (и сега дори). 
Всеки може да си вземе късче мъничко повече не давам. Не рискувам вече себе си за никого. 

YOUNG...

The worst thing about me is that I forget I am prone to mistakes. Screw it, I am bound to make them. To live wild, free and unattached. It takes a night out to actually remember stuff like that. There is still time to get things right! 

It’s not about the ending! It’s not about the story either… it’s about the beginning. It’s about the moment your fears fall off, your past arranges the way it finally makes sense. Oh, dear, you will not hold on more than five minutes to me don’t talk about the forevers /maybe somebody still believes that stuff, not me, dear, not me/. Talk about now – you, me strangers meant to remain that way  forever but the moment we collided/erasing past and future leaving just the now to be enjoyed/. 

I hate you

And I want to hate you.

I want my heart not to go wild upon the hearing of your name.

I don’t want to feel the burn of every unnoticed touch you give me.

I want to look in your eyes for long, stretching moments without the tension in my lung struggling, struggling for the scent of your love.

I want not to feel your presence like blue flame that bright and that cold…

But I also want to be the presence in your thoughts late at night and every morning.

I want my fingers in the perfect void between yours.

I want the warmth of of your breath in my ear… I want you so bad sometimes I feel like hating you...